СПИРАЛАТА СЕ ИЗВЪРТЯ И СЕ ВРЪЩАМЕ КЪМ ДВУПАРТИЕН МОДЕЛ

Брой 11 Ноември 2003г.

Изборите отминаха - най-драматичните и трудно предсказуемите, най-скъпите и подкупните. Те бяха избори за местни власти (кметове на общини и селища, и за общински съвети), но с огромно значение. Преди всичко за преструктурирането на националното политическо пространство - след 14 години преход, след един вече фактически завършил цикъл на прехода. Още за (не)легитимирането на НДСВ като значима политическа сила в дясното пространство. И още, като отхвърляне на илюзията за политически плурализъм без два основни центъра - в дясно и в ляво. След тези избори - въпреки привидната пъстрота и многопартийност – ясно се открои предстоящият двупартиен модел (СДС и БСП) с два основни политически балансьора (ДПС и НДСВ, ако оцелее) и с няколко политически джуджета (ССД и Гергьовден, НС и БСД, ВМРО и начеващи комунисти), които неминуемо ще имат бъдеща съдба на нечии марионетки в голямата политика и при конструиране на властите в България.

След очакването за пъстър плурализъм кръгът се затваря и се връщаме към двупартиен модел. Не казвам двуполюсен, а двупартиен модел. Няма спор, че сега СДС е в тежка лидерско-кадрова, морално-легитимна и структурно-политическа криза. Но това е оцеляващата голяма дясна формация в България - така както бе БСП през 1997 г. От друга страна, БСП окончателно изплува над назидателно натрапваното й “реформиране” (цели 14 години), тя...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови