ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКАТА ЛЕВИЦА ПРЕД ПОЛИТИЧЕСКАТА ЕСЕН НА 2005 Г.

Брой 9, Септември 2005 г.
Изправени пред тежка парламентарна и правителствена криза в България, която последва наистина плуралистичните избори за 40-то НС, както и пред невижданите в съвременната ни история порои и наводнения, ние, българите, сме много малко склонни да забелязваме проблемите на другите. Съвсем не искам да поставя под въпрос известната и описана достатъчно картинно в литературата българска любознателност и отвореност за ставащото по света. Тя продължава да съществува, но доста видоизменена и вече се осъществява или с помощта на световната електронна мрежа, или чрез политическия (може и политикански) интерес към големите световни проблеми.

Любопитството към ставащото по света е много хубаво, защото продължава да ни определя не само като европейци, но и като граждани на света. Лошото е в това, че сякаш напълно изчезна съпричастието ни към по-близките, към държавите, разположени в съседство или в недалечни региони. А именно с тях е най-голямо подобието ни и като географски дадености, и като обществени проблеми, реакции и предизвикателства.

С тези уводни думи искам да върна вниманието на читателите на сп. “Ново време” към състоянието, в което днес се намират “отличничките” от бившия ни “братски” социалистически лагер. Имам предвид онези, които българските политици често ни сочеха, а и продължават да ни сочат като пример, чиито успехи преувеличават,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови