АПРИЛСКИЯТ ПЛЕНУМ - ПРЕДПОСТАВКИ, ПРОБЛЕМИ И ПОСЛЕДСТВИЯ

Брой 6-7, Юни-Юли 2006
Изминалите 50 години от провеждането на пленума на управляващата БКП, оказал се повратен в историята на следвоенна България, ни кара да обърнем поглед назад и от дистанцията на времето да се опитаме да оценим хората от онова време, техните действия, събитията. Понятието Априлски пленум(1) само допреди десетилетие и половина беше широко известно. С него се обозначаваше началото на дългогодишното управление на Тодор Живков и неговата посока, която дори беше наричана емблематично Априлска линия . Това понятие обаче беше обрасло и с множество тогавашни и по-късни митове, благодарение на които беше добило своята гражданственост. Но митологизацията е характерна за историята изобщо и обикновено се проявява в двата си варианта: когато възхвалява (такова беше отношението към Априлския пленум и най-вече към наложилите се след него нови управници в продължение на повече от 30 години), и когато очерня (по-скоро така бих характеризирала оценките за управляващата партия БКП и за този пленум, наложили се в пропагандата през последните 17 години). Всъщност истинското значение на Априлския пленум, причините за поврата в развитието на БКП и България в международен и национален план, неговата подготовка и непосредствения му ход (фиксиран в издадения вече като отделен том стенографски протокол(2)) са известни на сравнително тесен кръг хора, по-малък е техният брой сред...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови