АРОМАТИТЕ НА ЮГА

Брой 2 Февруари 2010
Грациозни токчета потропват върху мотопеда. Отгоре им се спуска копринен панталон, а край него се веят краищата на цепнатата до кръста ефирна рокля — традиционна местна дреха „ао-зай“, харесана вече и от глобализираната мода на ХХI век. Момичето на съседното мотопедче е още по-универсално в облеклото — впити дънки със смъкната талия, късо потниче, грамадни оранжеви очила срещу слънцето, дълги ръкавици до над лактите, които да пазят кожата на ръцете от слънчев тен и обветряне, маска срещу отровните газове на носа и устата. Друга порцеланова кукла се е гушнала зад любимия върху едно пуфтящо мотоциклетче, седнала е настрани, така е по-удобно с късата поличка, и младежът отпред с удоволствие форсира скоростите, докато вятърът издува жълтата му тениска в обятията, които топлят гърба му. По-нататък цяла фамилия се е побрала на подобно мотоциклетче — таткото кара гордо, майката е на задната седалка, а помежду им са 2-годишен смехурко и 3-годишният му батко, и те с маски срещу газовете. Има мотоциклетчета и със специални кошнички, закачени отпред — някои си слагат там децата, други покупките. Най-често обаче напазаруваното виси, навързано на пакети по седалките или отрупано по возещите се — шумни младежи, дребни жени без възраст, мъже с набраздени лица, с островърхи или с бейзболни шапки, с джапанки, с гуменки, със сандали...


Мотопедно-мотоциклетното...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови