ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БУЛГАРИСТАН

Брой 4 Април 2010
Манталитетът и политиката на властта са много далеч от цивилизованото отношение към науката и висшето образование

Откакто Европейският съюз прие стратегията за излизане от кризата, за развитие и по-висок „интелигентен растеж“ - т.нар. Програма 2020, която и България като страна-членка е подписала, нещата у нас започнаха да изглеждат извън света. Стратегията на ЕС поставя три количествени цели:

• увеличаване на инвестициите за изследователска и развойна дейност на 3% от БВП;
• повишаване на равнището на заетост до 75% от населението на възраст 20-64 г.
• изпълнение на поетите ангажименти в областта на околната среда — свиване на вредните емисии с 20% и увеличаване на дела с възобновяеми източници в енергетиката до 20%.

Още две поставени от комисията цели — повишаване на равнището на образованието и социалното приобщаване за намаляване на бедността, ще бъдат обсъдени допълнително през юни. След 2000 г. и особено откакто сме влезли в общността, властите в България упорито „не забелязват“, че в ЕС сектор „Висше образование“ се разглежда отделно от сектор „Наука“ — пред всеки от тях се поставят специфични задачи във връзка с развитието на обществото и на икономиката на знанието.

I. Науката е първи приоритет на Европа и последна грижа у нас

Първият, изведен пред скоби, приоритет в стратегията на ЕС до...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #29 D. Pushkarov 2010-06-29 13:29
ДО МОДЕРАТОРА НА ФОРУМА: Недопустимо е използуването на полето на коментари за разпространяван е на невярна информация за злепоставяне на трети лица (несвързани пряко със статията). В коментар а на някой си PICH (псевдонимът е избран вероятно всъответствие с интелектуалното му ниво) от Дата: 2010-05-18 16:00:13 си е позволил за пореден път да напише "Кой сега пише закон за БАН? - специалистът по партийно строителство от АОНСУ и "идеолог на демокрацията" Евгений Дайнов и физикът-пенсионер Димитър Пушкаров". Нито съм пенсионер, нито пиша нов закон за БАН, нито съм имал или имам каквито и да са контакти с Е. Дайнов, чиито изказвания относно БАН не одобрявам. Член съм на Общото събрание на БАН и там изказвам ясно позициите си. Настоявам личността на този PICH да бъде разсекретена, за да му потърся съдебна отговорност за разпространяван ите клевети по мой адрес.
Цитиране
 
 
+1 #28 в 2010-05-27 00:56
Авторката е добре известна подръжничка на БАН-ската мафия. Фактите в статията са верни, но останалото е пропаганда и красиви локуми. Винаги когато някой иска да прави реформа едни и същи хора скачат, започват да се бият в гърдите колко велики са и как реформите (т.е. отстраняването на "великите") ще разрушат науката. Единственото ясно е, че лапачите от ЦУ на БАН искат пари и привилегии и някои толерирани с години от тях хора лъжат и мажат за това.
Цитиране
 
 
-1 #27 учен БАН 2010-05-21 19:19
Въпросът не е много съдържателен - импакт факторите се менят с годините за всяко списание, и то значително - напр. Nucl. Phys. B за 2001 има IF=6.226, а за 1999 IF= 3.149, т.е, за близки години разликата е 2 пъти. Но по-важното, зависят от специалността - и то силно - в биологията са доста високи, докато в математиката - значително по-ниски. Напр. много престижното списание Commun. Math. Phys. почти винаги е имало ИФ по-малък от 2. За реда на съавторите - отново традициите са различни - в биологията има подреждане по принос, вероятно определян от ръководителя на дадения проект, но във физиката и математиката - подреждането е винаги по азбучен ред. Броят на съавторите е по-голям в биологията, по-малък във фундаменталните области на физиката и математиката, но стига до стотици за експериментални изследвания. Същото се отнася и до броя на цитатите.
Цитиране
 
 
0 #26 Amerikanetz 2010-05-21 18:14
До Учения с публикациите: Хубаво, след като имате 45 "пейпърс" е добре да кажете какъв им е ИФ. Щото ако всяка една от тях е с по 1.2-1.5ИФ нали се сещате че никой не обръща внимание на такива лоу-импакт ала-бализми :-) Освен туй е добре да се каже и на колко си първи автор, което е с голяма тежест, щото ги знаем ние тези статии от "братската могила" , където са се наредили 15-20 човека и не се знае кой какво е правил...достатъчно е някой да е измил една епруветка и ето ти осми автор във статия :))))
Цитиране
 
 
0 #25 учен от БАН (дописано) 2010-05-21 12:27
рядко задаван) е каква е заплатата ми - само на най-близките я съобщавам - около 430 евро чисто...
Цитиране
 
 
0 #24 учен от БАН 2010-05-21 12:24
Имам 45 статии в чужди списания с Импакт фактор, няма да привеждам броя на независимите си цитати, за да не стряскам многознайковцит е в този форум, само ще отбележа, че имам фактор h > 20. Бях на митинга и мога да декларирам, че там бяха почти всички от най-кадърните колеги в моята област. Това по повод репликата на "незнайко" "защо протестите на БАН са по-скоро от името на институцията, а не изпъкват протести на истински кадърните личности?". Къде да изпъкнат тези протест? Да сте видели една телевизия, или вестник да даде трибуна на истинските учени в БГ? Вместо това по тях се вихрят Сугарев, Дайнов, Райчев, в най-добрия случай някой хуманитар от БАН със скромни резултати, от рода на В. Фол. За доцента с 2 публикации да не говорим - той като пчеличка прелита от медия на медия и обработва общественото съзнание с полу-истини, откровени лъжи и безумни "реформатор ски" идеи. Ами, че даже представители на институцията БАН трудно преодоляват цензурата в нашите уж демократични медии - преди време академик А. Петров успя да публикува една статия в Труд (съществено орязана от редакцията) след многоседмични усилия. В лабораторията, в която работя, има поне 10 души с високи и признати на Запад научни постижения, хора канени на много международни конференции. Но повечето са на възраст близка до пенсия, няма млади хора от години в резултат на 20-годишното задушаване на академията. Когато общувам с колеги в чужбина, въпросът, който най-много ме притеснява (слава богу, р ...
Цитиране
 
 
0 #23 смешно 2010-05-20 19:37
Браво за статията! За критикарите: Случайно някой от вас да е ходил в някой от институтите на БАН? Какво значи да произвежда наука? За да се генерира научно откритие е нужна критична маса и от учени и от ресурси. Науката не може да се произвежда по заповед... Бизнеса не може да се изкаже защото в България няма бизнес. Има само дребни шмекери и куфарджии.
Цитиране
 
 
0 #22 Примерко 2010-05-20 17:16
Статията е много добра, но според мен става отлично за курсова работа за студент 2-ри курс в УНСС. Проблемът с БАН и образованието в България стои вече 20 години и никой нищо не прави по въпроса. Реформите трябваше да се направят преди много години-в зората на прехода и нямаше да са така болезнени, както сега. От данните в статията се вижда много ясно едно нещо-ние сме на първо място по извършени задачи от чужди проекти и страни поради една единствена причина-закрихме цялата индустрия, която имахме. А малкото, която е останала, стои на доизживяване, докато сама не изчезне. Това е една тенденция, която изгря, разви се и прогресира до ден днешен и ще продължава. Погледнете и другата таблица за фирмената структура в България- 0.2% от предприятията са с до 500 души персонал. Като пример мога да ви дам Румъния - около Букурещ се намира една индустриална база с площ равна на кв. Слатина в София. Там са заети 20 000 души работна ръка. Сега, ако помислите реално ще разберете, че нашия роден бизнес няма как да инвестира в наука. Какво наукоемко производство може да направи едно предприятие с персонал от 500 души. Проблема е в нашето мислене и действие. Не може всеки втори българин да е с фирма и да искаме да имаме индустрия
Цитиране
 
 
0 #21 Василева 2010-05-20 14:05
Прекрасен анализ! Достойна позиция на една талантлива и ерудирана журналистка! Материалът заслужава много широка публичност и дискусии по повдигнатите актуални въпроси. Блестящо!
Цитиране
 
 
0 #20 Незнайко 2010-05-19 21:45
До sw: Виждам само, че показаната от Американеца реалност не ви допада, защото не се опитвате да я оборвате. Напълно съм съгласен с Вас, че в България (не само в БАН) има учени, чиито резултати са страхотни и са наистина признати от колегите им извън БГ. От нито едно действие на властта не съм видял заплаха за научната кариера на подобни хора - напротив, смятам, че добре проведената реформа ще позволи те да получават прилично заплащане. Защо не погледнете така: всеки един от тези кадърни учени със своя труд плаща (по-скоро оправдава) заплатите на няколко свои колеги, чиито научни резултати не са ниво. И в същия ред на мисли: защо протестите на БАН са по-скоро от името на институцията, а не изпъкват протести на истински кадърните личности?
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови