СЪС СВОЯ СЛЕДА В ДВЕ ЕПОХИ

Брой 7-8, Юли-Август 2013

 

Александър Лилов е уникален политик и мислител, изиграл огромна роля за развитието на България преди и след 10 ноември 1989 г. Разделяме се с човек, станал неотнимаема част от българската история, оставил своя­та следа в две епохи — на държавния социализъм и на парламентарната демокрация, съдействал за преминаването ни от едната към другата система, едновременно високо оценяван и отричан и през двете епохи.

Александър Лилов никога не е бил само политик практик, политически анализатор или социален теоретик, а е заставал на всяка от тези позиции според изискванията на времето.

Едва ли мога да кажа нещо неказано досега, затова ще припомня по един епизод от двете епохи. Първия знам от архивите, а втория — от съвместните ни преживявания.

Ще започна с отстраняването на Лилов от политическия властови връх. За мен поведението на хората, претърпели незаслужено поражение, показва много по-истински тяхната стойност, отколкото триумфалното им изкачване нагоре. През 1983 г. Александър Лилов, тогава пръв партиен заместник на Първия човек в държавата, внезапно е отстранен. Ситуация, характерна за тогавашната епоха, но този случай е различен. Първо, защото поводът е теоретична статия, посветена на 100-годишнината от смъртта на Карл Маркс, излязла извън догмите на официалната идеология, и, второ, защото за отстранения се...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови