ПОЛИТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ

Брой 2, Февруари 2014

 

Повече от две десетилетия след началото на прехода в Източна Европа страните от изградения около Съветския съюз Източен блок изглеждат отново обединени, защото повечето от тях, както и някои бивши съветски републики, вече са част от Европейския съюз. Усещането за връщане към следвоенното единство обаче не е съвсем вярно — тези страни се възприемат като единни по геополитически причини, но разликите в икономическото им развитие и равнището на живот са твърде големи, в някои случаи по-големи, отколкото по време на съжителството им в Източния блок (1). Струва ми се, че причините за успехите и неуспехите на осъществените в годините на прехода трансформации могат да се търсят освен в историческото наследство и общественото желание за промени и в готовността на новите политически сили за преобразованията. Става дума за това, доколко новите демократични политици знаят какво и как трябва да се прави, за да се осъществи уникалният преход от държавен социализъм от съветски тип към политически плурализъм и пазарна икономика.

За България, която почти през цялата епоха на социализма (особено при управлението на Тодор Живков от 1956 до 1989 г.) съзнателно заема позицията на най-верен съветски сателит, създаването на обществена алтернатива през 80-те години изглежда особено важно. Това е така, защото в следвоенното...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови