Театрален и кинорежисьор, писател. Завършил ВИТИЗ при професор Боян Дановски. Специализирал режисура в Московския художествен театър – МХАТ. Поставял в повечето български театри, както и в чужбина – Букурещ, Чехословакия, Москва, Скопие. Изцяло е поставил почти всички български класици, с особен акцент при Петко Тодоров, а при постановките на пиесите на Шекспир акцентът е върху трагедиите му и хрониките. Написал е следните книги: „Сребърната паяжина“, съдържаща творческия път на българския театър за период от 40 години, „Театърът на Уйлям Шекспир в живописта на 18 и 19 век“, „Еднооките“ – проза, „Сбърканият“ – повест и разкази, „Седемте небеса“ – роман и пиеса. Под печат е „Горящият ангел“ – роман и пиеса. Член на СБП, САБ, СФД. Депутат от Великото народно събрание.

ВОЙНСТВЕНОТО НЕВЕЖЕСТВО ИЛИ ВСИЧКИ С ПЪПА НАПРЕД

Брой 9 Септември 2002г.

Няма нови идеи, има само нови правителства. Далече сме от истински бунтове на разума и волята. Времето е заредено само с вестникарска претрупаност. Сега медии са властниците – там, където някога властваха Вазов, Страшимиров, Петко Тодоров, Кирил Христов, Славейков, Яворов... Книжарите твърдят, че в последните две години никой вече не купува български книги. Е, разбира се, беднотия, но от беднотията се раждат други бледи създания. Бледи духовно. Ако се изкачи човек на връх с над седем хиляди метра, той е вече сам, става така немощен, че никой не може да му помогне, и той не може да помогне на никого. Така вече по върха на беднотията никой не мисли за другия, не мисли за книги, за музика, за изобразителност, за духовна широта. Той е сам, сам в битката на насъщния. И пропада в пропастта на лумпенизацията, където за изкуство се приемат само смехориите, показвани по телевизията.

И така отслабените хора ги атакуват всякакви жрици по сините екрани, театри, естради и стадиони. Цинизмът като мироглед се насажда безнаказано поради безсилие на общество и държава. Важна е печалбата и няма сила, която да спре дивата експлоатация на низките страсти у хората. Философията на бруталното завоюване на живота, подхвърлена като максима на новото време, завладява все нови и нови хора. Който го може, успява, който го не може, тъне в бедност и безпросветност. Вече младежта се...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор