Професор по руска и съветска цивилизация в Сорбоната - (Париж - 4). Директор на Департамента за славянски изследвания. Директор на списанието „Славянски тетрадки на Сорбоната“. Президент на Асоциацията „Хенри Дюран“ (в помощ на русистиката). Представител на Франция и член на Изпълнителното бюро на Международната асоциация за изучаване на славянските култури.

ИЗ БИОГРАФИЯТА НА КРЪСТЬО РАКОВСКИ

Брой 9 Септември 2002г.

През трите години на престоя си в Женева (1891-1893), Раковски се запознава с големите фигури на руския марксизъм. Заедно със своите български другари, които учат в Женева, Лозана и Монпелие, той решава да участвува в организирането на „младата социалистическа мисъл“, която започва да се появява на европейската сцена. Налага се да разшири срещите си, да организира конференции, да взема активно участие в политическата борба. По това време завързва приятелство с Роза Люксембург, блестяща студентка в университета на Цюрих, посещавала често Женева. Заедно ръководят центъра на студентите-марксисти. Един от най-разискваните въпроси е този – какви трябва да бъдат отношенията на младите социалисти с пролетариата и кой би могъл да им помогне да дефинират и уточнят своята роля?

Руските марксисти в емиграция с подчертан интерес следят младото поколение марксисти. Този интерес се споделя и от френските марксисти Гед и Жорес и от германските социалисти Енгелс и В. Либкнехт. Те считат, че присъстват на раждането на една интелектуална социалистическа аристокрация. Енгелс смята, че е необходимо да „се развива сред студентите съзнанието, че от техните редове трябва да се създаде интелектуалния пролетариат, призван да играе заедно със своите братя трудещи се работници важна роля в революцията, която приближава“. Ако Енгелс поставя рамо до рамо...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор