Доктор по социология, доцент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Чете курсове по социология на политиката и социология на историята; сътрудник е на Института за критически и социални изследвания и на Социалдемократическия институт; публикува в областта на философията, социологията и политологията.

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО В БЕЗВРЕМИЕТО

Брой 6 Юни 2002г.

Царят управлява от година, какво се промени? Трудно е да се даде отговор. Проблемите във всекидневието са все така остри. Дори по-остри. Нещата не се развиват добре нито в икономиката, нито в социалната политика, нито в образованието и здравеопазването, нито в борбата срещу престъпността и корупцията. След избуялите миналата пролет надежди усещането е, че се намираме в капан, от който няма изход. Моделът на прехода – основната заявка, с която Симеон се върна на власт – остана същият. Ако нещо се е променило то е в стила, в начина на комуникация – без много думи, без излишна конфронтация. Известно успокояване, което само по себе си не е лошо. Но тази промяна е повърхностна.

Според някои анализатори преходът е свършил. Може би те са прави. Особено от гледна точка на днешните управляващи. Така виждаше ситуацията и Иван Костов преди време. И за него преходът бе свършил. Имотите бяха върнати, собствеността – разпределена. Бедните са си бедни и ще станат още по-бедни. Техните деца също. Основното внушение е, че трябва да свикнем. Трябва да свикнем с бедността и неграмотността, с болестите и безработицата. Царят не промени нищо в това отношение, независимо от добрите пожелания. Той и не можеше да промени, ако става дума за икономическия, социалния и политическия модел на прехода, тъй като неговата философия на управление не е различна от предишните...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор