Авторът е юрист, специалист по конституционно право и политическа социология. Публикувал е над сто и петдесет статии по правни и политически въпроси и книгата „Ново единодействие“ (1998 г.), посветена на сътрудничеството между левите партии.

ЕДНА ГОДИНА ОТ НЕСЪСТОЯЛАТА СЕ “НЕЖНА ЦАРСКА РЕВОЛЮЦИЯ“

Брой 6 Юни 2002г.

През 2001г. в България се случи това, което за 12-те години след „нежните“ антикомунистически революции не се случи в нито една друга източноевропейска страна. Спечелвайки едни демократични парламентарни избори и оглавявайки правителството на републиката, Симеон Сакскобургготски получи управлението на държавата, която бе принуден да напусне като дете, след референдума от септември 1946 г., а нацията – поредния проблематичен повод да влезе в световните новини и придобие общопланетарна гордост със своята „уникалност.“

На изборите за 39-то народно събрание на 17 юни новата българска партийно-политическа система преживя най-силното сътресение за целия демократичен преход. Симеон Сакскобургготски засега е единственият от бившите монарси в Източна Европа, който съумя да поеме по уникален начин държавното ръководство в отечеството. На 6 април 2001 г. бившият Цар просто заяви пред гражданите на републиката, че желае да поеме управлението на страната и го получи десет седмици по-късно – по демократичен път и достатъчно категорично. За колко време, на каква цена и какви ще бъдат последиците от това управление е съвсем отделен въпрос...
Феноменът „Симеон Сакскобургготски“ поражда каскада от въпроси, като се почне от тези – защо именно в България и защо точно през 2001 г. се случи това, което не стана и едва ли ще стане в някоя друга...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови