Александър Атанасов е роден през 1930 г. в гр. Пазарджик. Професор по естетика, доктор по филология, работил дълги години в института по философия на Българската академия на науките. Бил е политически помощник на акад. Тодор Павлов през последните девет години от живота му, когато той е член на политбюро на ЦК на БКП. Автор на книгите „Естетичността“, „Естетизираният човек“, „Сравнителна естетика“, „Акад. Тодор Павлов – научнотворческо и педагогическо дело“ и други, на много статии, както и на художествено-документални произведения.

Слави Славов е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1985 г. е д-р на философските науки, професор от 1987 г. Работил е в БАН, бил е преподавател по история на българската философска мисъл в СУ. Автор на осем научни монографии, на над 200 студии, статии и рецензии по проблеми на българската и световната философска мисъл. Има публикации в чужбина.

КОЙ Е ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. ОТГОВАРЯМЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОНАЦИСТИ

Брой 6 Юни 2002г.

Авантюрист, който жертва собствения си народ в името на чужди интереси
Проф. Стойчо Грънчаров
Новите условия и новите средства на борба оформиха и съответен тип ръководители, умеещи да манипулират масите. Такива бяха Васил Коларов и Георги Димитров... Скоро под благосклонното и възпитателно въздействие на КИ /Комунистическия интернационал/ те, без да загубят авантюризма си щяха да придобият и хладната безстрастност и безочие при игра със съдбата на хиляди хора.

...Нямаше друга комунистическа партия, която да притежава такава вярност към Коминтерна и такава готовност да жертва собствения си народ и държава в името на чужди интереси.

... На Лайпцигския процес българите се държаха мъжествено и достойно... С поведението си пред съда Г. Димитров наистина нанесе първия морален удар върху германския фашизъм, както е прието да се казва. Самият Димитров обаче беше една едра илюстрация на онзи тип болшевишки революционери, който така добре е описан от Солженицин: неустрашим, безпомощен и сервилен, пред сталинското сатрапство.
Из „История на България“,С,1994 г.

Национален предател, убиец на Никола Петков
Ани Стойчева
Националното предателство се прояви в края на 20-те години с теоретизирането на Коларов за македонска, тракийска и добруджанска „нации“ и най-вече 1946 г. с кампанията за насилствено превръщане...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор