Джоузеф Стиглиц е Нобелов лауреат по икономика, професор по икономика в Колумбийския университет. Тази статия е откъс от книгата му Lа Grand Desillusion, отпечатана на 16 април, т. г., от издателство Fayard, Париж, 330 страници, 22 евро.

ПРОВАЛЪТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД

Брой 5 Май 2002г.

В деня, когато поемах функциите си на първи заместник- председател и главен икономист на Световната банка, 13 февруари 1997, това, което привлече моя поглед още с влизането ми в обширните, разкошни и модерни помещения на централното Ј седалище, улица 19, Вашингтон, беше девизът „Нашата мечта: свят без бедност“. В един вид предверие се изправя статуя: младо момче води сляп старец.

Тя е в памет на изкореняването на онкоцерозата. Преди Световната банка, Световната здравна организация и други институции да бяха обединили силите си, за да я победят, хиляди хора в Африка всяка година губеха зрението си, поради тази излечима болест. От другата страна на улицата се изправя друг великолепен паметник на общественото богатство: седалището на Международния валутен фонд. В интериора мраморният атриум, украсен с пищна растителност, напомня на гостуващите финансови министри, че са в центъра на богатството и властта.

Тези две институции, които общественото мнение често смесва, представят резки контрасти: те се различават по културата, стила и мисиите си. Едната е посветена на изкореняването на бедността, а другата – на подържането на световната стабилност. И двете изпращат икономически екипи с триседмични мисии. Но докато Световната банка полага големи усилия да разположи значителна част от своите членове в страната, която се опитва да подпомогне,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови