Сп. „Ново време“ публикува няколко документа, които хвърлят светлина върху трагични събития от историята на БКП. От тези документи не може да се прави цялостна характеристика на дейците, които те засягат. Всеки един от тях – и Трайчо Костов, и Цола Драгойчева, и Титко Черноколев са играли видна роля в политическия живот на БКП и страната. Те обаче са типични за времето, за което се отнасят. Типични са за политическите нрави, характеризиращи сталинизма.

1948-1949 г. е време на остра борба за наследството на Георги Димитров. Той е твърде болен и с ограничена работоспособност. С идването си от Москва Георги Димитров и Васил Коларов правят известни опити за самостоятелност и оригиналност на българското социалистическо развитие. Българският път към социализма, както го формулира Г. Димитров на 16-ия пленум на БРП (к) през юни 1948 г., се характеризира с умерени опити за хармонично съчетаване на частната, държавната, кооперативната и общинската собственост; с политически плурализъм; със свобода на вероизповеданията. До заключителната си реч на Петия конгрес на партията Георги Димитров не е обявил, че народната демокрация е форма на диктатурата на пролетариата, мислейки, че Сталин ще позволи нова, несъветска форма на социализъм. Но Суслов дава ултиматум, че ВКП(б) ще се разграничи от конгреса и Г. Димитров се отказва от съпротива и обявява народната демокрация за диктатура на пролетариата. С това се слага край на българското оригиналничене. Г. Димитров и преди е критикуван от Сталин и от в. „Правда“ публично.

На съвещанието на Коминформбюро в Букурещ през юни 1948 г. Трайчо Костов изнася критичен доклад по отношение на политиката на БРП(к), като без да критикува Г. Димитров персонално, прави самокритика на партията, че е закъсняла със социалистическите преобразования. По-късно той дава ултиматум на Г. Димитров, че или ще включи неговите изводи, направени в Букурещ в отчетния доклад на Петия конгрес, или той ще излезе със съдоклад.

Докладът толкова се харесал на съветската делегация, че Жданов телеграфира на Сталин, че Трайчо Костов е изнесъл отличен доклад и на следващия ден му го праща със самолет. Добрите отношения между Трайчо Костов и Георги Димитров се развалят.

Тр. Костов е пряк заместник на Г. Димитров. Той е секретар на ЦК и води заседанията на Политбюро и като зам.-министър-председател ръководи МС в отсъствието на Г. Димитров. Той е председател на стопанския съвет на МС, а и отговаря за армията и Държавна сигурност. Със своята твърдост, амбициозност, принципност, работоспособност, опитност, авторитет и интелигентност Трайчо Костов с право се оформя като втори безспорен лидер на партията, заместник на Г. Димитров.

Разривът, който започва през 1948 г. между Сталин и Тито, в края на годината е в разгара си. Тр. Костов е обвинен по донос на съветския посланик Бодров в София, че крие цените, по които България търгува със западни държави. Това разгневява Сталин и той на срещата с Г. Димитров, Тр. Костов и В. Червенков в Москва се нахвърля с остри и заплашителни думи върху Тр. Костов съвършено необосновано и арогантно. Обвинява го в измама и титовизъм. Обвинението е крайно тежко.
„Мошеник. Аз имах по-добро мнение за вас. Трябва да се види откъде сте, кой сте.“ Г. Димитров се опитва да се намеси, но не е категоричен и убедителен. С връщането си той информира Политбюро, което приема, че „критиката на Сталин е съвършено основателна, че Тр. Костов е допуснал сериозна и груба грешка“. Тр. Костов си прави самокритика. Той още в Москва се извинил на Сталин при втората им среща на другия ден след скандала.

На Петия конгрес Трайчо Костов е избран за член на Политбюро, но не и за секретар на ЦК. На пленума на ЦК след завършването на конгреса той си прави самокритика. ЦК разбира, че Т. Костов повече няма да има предишното положение в партията. Сталин е снел доверието си от него. Доверие, каквото той и Димитров са имали на Девети септември, когато Т. Костов е упълномощен да движи нещата в България и провежда първите революционни мерки – завладяването на властта, ликвидирането без съд и присъда на отявлени фашисти (и незаслужаващи такова наказание), провеждането на Народния съд, участието на България в края на войната, установяване на сложни връзки със съюзниците в ОФ, а и първите стълкновения с опозицията.

Г. Димитров, а и Тр. Костов са имали илюзията, че нещата ще се разминат. Не така обаче е мислил Сталин. В началото на 1949 г. за учредяването на СИВ в Москва заминават В. Коларов, Д. Терпешев и А. Югов. Пред тях Сталин, Молотов и Маленков главно в разговор с Югов питат
„Кто такой Тр. Костов?“. При завръщането си още същата вечер А. Югов докладва на Г. Димитров. В. Коларов е болен и се прибира в дома си.

Следва ново заседание на Политбюро, на което Г. Димитров започва политическите си обвинения към Тр. Костов.
„Вие сте станали изразители на една нездрава по същество антисъветска тенденция.“ Г. Димитров казва още, че Тр. Костов не е случаен човек в партията и не се съмнява в честността му. Но той и Политбюро все пак не го защитават, а го изпращат в Москва на почивка и да се изясни сам със съветските другари. В Москва, където на почивка е придружен от В. Червенков, те са заедно със съпругите си. В ЦК на ВКП(б) казват на Тр. Костов – „това са си ваши български работи“. „Сталин ви критикува, вие се извинихте. Край.“ Тр. Костов изпраща от Москва дълго писмо, в което пише, че по негов адрес се интригантства, че съветските другари нямат повече претенции към него, че трябва да му се даде възможност да се поправи, тъй като и Г. Димитров, и В. Коларов, А. Югов също са имали националистически грешки, но на тях е дадена възможност за реабилитация.

Г. Димитров критикува вече още по-остро Тр. Костов, обвинява го в интригантство и предлага да бъде освободен от някои от заеманите постове на стопанския съвет и да бъде назначен за министър. А. Югов, В. Коларов и Г. Дамянов са много по-остри от Г.Димитров и предлагат освобождаването му от зам.-председател на Стопанския съвет. Всичко това става на 17.II.1949 г. в отсъствие на Тр. Костов. Г. Димитров критикува Т. Костов, че при наличието на министър-председател и генерален секретар е оформил втори център.
„Аз не съм се самоназначил за заместник на др. Г. Димитров“, отговаря Трайчо Костов по-късно.

При завръщането си от Москва на 24.II. Тр. Костов оттегля изпратеното от Москва изложение. По-нататък нещата са известни. На 7 март на пленум на ЦК доклад изнася В. Коларов. Г. Димитров отсъства, той е на лечение в Москва. Тр. Костов е критикуван остро. Той се защитава. Пленумът решава Тр. Костов да бъде освободен от Политбюро. Това решение очевидно е съгласувано с Г. Димитров, който изпраща от Москва телеграма, че Тр. Костов трябва да бъде назначен за директор на научен институт или в краен случай за директор на библиотеката, което и става. След този пленум от 7 март, Тр. Костов пише в началото на април публикувания от списанието документ до ЦК на БКП.

След това пътят на Тр. Костов към Голготата е известен – нов пленум с доклад на В. Коларов. Изключване от партията, арест, инквизиции, изфабрикуван процес, смърт. Никой от Политбюро не го защитава.

№11. ИНСТРУКЦИЯ НА ЦК НА БРП(К) ЗА ПОВИШАВАНЕ БДИТЕЛНОСТТА В ПАРТИЯТА ...№23. ПРОТОКОЛ ОТ РАЗГОВОРА НА Б. А. ДУБЕНСКИ...№56 ПРОТОКОЛ ОТ РАЗГОВОРА НА ПОСЛАНИКА НА СССР...

Брой 5 Май 2002г.

№11. ИНСТРУКЦИЯ НА ЦК НА БРП(К) ЗА ПОВИШАВАНЕ БДИТЕЛНОСТТА В ПАРТИЯТА, ИЗПРАТЕНА ДО ОКОЛИЙСКИТЕ, ГРАДСКИТЕ И РАЙОННИТЕ КОМИТЕТИ НА БРП(К), ПОДПИСАНА ОТ ТРАЙЧО КОСТОВ

Със започване на дело полагането основите на социализма у нас, нашата страна навлезе в преходния период от капитализма към социализма. Пристъпи се практически към ликвидацията на експлоататорските класи, което неизбежно води към засилване напрежението и изостряне на класовата борба. Последните месеци отбелязват редица факти, които нагледно показват как лишените от класово господство бивши експлоататорски елементи са се ориентирали към най-остри форми на борба срещу народната власт; като саботажи, терористически, шпионски, бандитски и други прояви.

„Преходът от капитализма към социализма, казва Ленин, е цяла историческа епоха. Докато тя не е завършена у експлоататорите неизбежно остава надеждата за реставрация, а тази надежда се превръща в опити за реставрация“.

ХVI пленум на ЦК, в своята историческа резолюция, обърна вниманието на партията, че в преходния период от капитализма към социализма е неизбежно изострянето на класовата борба, тъй като враговете на народната демокрация и социализма, вътрешни и външни, не ще се спрат пред никакви средства, за да спъват развитието и да се опитват да възстановят у нас властта на капитализма и реакцията.

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор