Приех с противоречиви чувства поканата на списание „Ново време“ да коментирам статията на др. Румен Ангелов, който преимуществено живее и работи в Москва.

Статията е панорамна и колкото и да изпишеш, все няма да е достатъчно. Тя поставя много сериозни въпроси, част от които, по мнението на широки партийни слоеве, засега не са получили достатъчно удовлетворяващ ги отговор. Нещо повече – политически по-чувствителните активисти на БСП ги определят като най-тежките, „проклети“ въпроси на българския преход. Коректният подход би изисквал да се спра на всеки един от тях, пункт по пункт, да съпоставя неговите позиции с обсъждания и решения, приети на партийни форуми, и с фактическата политика на БСП.

Авторът повдига и въпроса за геополитическата преориентация на България и на БСП – трансформация от мащабите на тези, които се случват веднъж на 50 години. Съдържателното обсъждане на този исторически и геополитически процес, видян не просто като получаване на „покана за членство в ЕС и НАТО“, изисква доста по-големи обеми. Затова от статията на др. Ангелов подбирам само четири въпроса, като не претендирам да давам по тях „стратегически ориентири“, а по-скоро предлагам свои наблюдения, интерпретации и аргументи, които ми се струват съществени за намирането на истината.

12-годишната партийно-политическа криза

Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!