Роден през 1975 г. Завършил е педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1999 г. е журналист във в. “Земя”, сега работи във в. “Дума”.

НАПРЕД КЪМ БАГДАД!

Брой 11 Ноември 2002г.

Мечтата на поколения - България стана факт! Радуйте се! Дишате с пълни гърди, свърши се! Горе-долу такава бе степента на възторга на политици, медии и обикновени граждани, когато България получи покана да се присъедини към НАТО в Прага. Знаменателната покана от 21 ноември ще бъде вероятно обявена за събитието на годината, с обяснението, че това е първата голяма стъпка към реализирането на един от двата външнополитически приоритета на страната - НАТО и ЕС.

Нещо обаче помрачи вкуса на успеха, нещо остана недоизречено и внесе горчив привкус в опита събитието да бъде превърнато във всенароден празник. Нещо топна малко късче катран в лъжицата с меда, която външният ни министър Соломон Паси с явна охота поднесе към устата ни. Защото докато едни сънуват брюкселските булеварди дето ги миели със сапун, докато други пресмятат какъв келепир ще падне от членството ни в НАТО, на едни трети им се мержелеят древните минарета на Багдад, “полетата пълни с пустиня”, както казваше навремето Шкумбата, под които обаче лежат заровени нашите 1,7 милиарда долара, дето ни ги дължи оня лош чичко Садам.

По-малко от месец след поканата министър Паси в прав текст заяви, че докато оня лошият с мустаците управлява в Ирак няма да си видим парите. Обаче ако дойдат едни други хубави, дето не сме им виждали и очите всичко ще бъде “О кей” и милиардите ще потекат към...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови