Доцент, д-р, завършил философия с профил социология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в областта на етиката, политологията, етнологията и религиологията. Автор и съавтор на 8 монографии и книги, както и на повече от 130 научнотеоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, ЕВРООБЕДИНЕНИЕ И ТРАНСФЕР НА ПАМЕТИ

Брой 12 Декември 2002г.

Глобалните и евроинтеграционните процеси и тенденции изискват дълбинни преобразувания в духовно-практическата ориентация и активност на съвременния индивид. Те се нуждаят от нови типологични модели и инструментариуми на ценностно-нормативна и социална ангажираност на неговата личност и гражданската му идентичност1. Те визират и декретират нови критерии, техники и практики за себеосъществяването на човека и различните общности. Духът и функционалността, съдържанието и формата, ритмите и мащабите на видоизмененията в критериите, техниките и практиките се обуславят от незримия за публичността и недостатъчно осмислен от нея фундаментален разрив между модернистично съгражданата и постмодерно прииждащата менталност и реализация на човека и човешкото. Извършва се радикална промяна в манталитета на човека (като род и индивид) в и към глобалността.

Модерността и Постмодерността по различен начин анализират и оценяват естеството и ролята на времето, пространството и модусите им. Те притежават и афиширано или опосредствано демонстрират специфичен инструментариум за употреба или злоупотреба с пространствено-темпоралния континиум. За Постмодерността само настоящото притежава есенциална значимост, докато другите две измерения - миналото и бъдещето, - са инструментално конструирани негови деривати. Те нямат неговия онтологически...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор