Доцент, д-р, завършил философия с профил социология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в областта на етиката, политологията, етнологията и религиологията. Автор и съавтор на 8 монографии и книги, както и на повече от 130 научнотеоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

ПОТАЙНОСТИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ГРАФИТИ

Брой 2 Февруари 2003г.

Годините на прехода даряват с непознато преди вавилонско стълпотворение на политически графити. Като огромен и неудържим гейзер беззаветната преданост към своята и необятната органическа ненавист към чуждата идейно-политическа идентичност изригват и плисват по всички азимути на публичното пространство. Симптом на безпощадна схватка на властови ресурси и статуси, за историческа бъдност или историческо изгнание, политическите графити са особена емблема или стигмат на политизирана рационалност и прагматика на персонални или общностни субекти. Те самоотвержено сгушват в своята смислово-функционална пазва не само дескриптивни, но и прескриптивни ориентации и послания за радикална промяна и пренареждане на политическите сили, ценности, идеали във времето, социума и държавата. Политическите графити скрепват в неразчленимо единство хомофилията /любов към подобния/ с хетерофобията /омраза към различния/ към съответни идейно-политически и партийно-организирани или не идентичности. Те са уникален хералдически знак на династията на една непоносимост, която вирее и живее благодарение на съсъществуването със своя антипод и антагонист. Битието на “моята” идентичност е зависимо, заложено, обречено само чрез битието на “чуждата” идейно-политическа самоличност (дори в качеството му на инобитие, на живот чрез смъртта й, на вечен, назидателен...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор