ВЕЧНИТЕ БУКВИ НА ПОЕТА

Брой 4 Април 2003г.

Освен читателския и професионален интерес, новата книга на Драгомир Шопов ме привлече и с едно особено чувство. Познавам почти всички двайсетина книги, издадени от поета през годините. Развитието на твореца поддържаше жив интереса ми към него, а и заради това, че преди няколко десетилетия написах предговора на първата книга със стихове “В една капка дъждовна” на Драгомир Шопов. Подобен предговор е не само и не толкова оценка и приветствие за първата стъпка в поезията на младия автор. Тя е надежда за неговите по-нататъшни крачки по неравностите и стръмнините на литературния път.

Драго ми е, че онези мои надежди се оправдаха. В оная дъждовна поетична капка се оглеждат и ветровете, които нямат възраст, и трева и сняг, и една отключена врата, и едно ранено време, и въздух за песен, и една сричка от небесно слово. Всъщност аз споменавам в лек преразказ някои от заглавията на издадените от Драгомир Шопов стихотворни сборници, с които той зае свое място в съвременната ни поезия и се утвърди със свое име на литературен творец и общественик. В последните години неговото име се появява и под свежи, ярки публицистични текстове, доказателство за което са книгите му “Да не лъжем живота”, “Стъпки във времето”, както и наскоро излязлата “Вечните букви на живота”. В нея, той поднася на читателите свои есета, спомени и размисли, като по-голямата...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор