Доцент, д-р, завършил философия с профил социология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в областта на етиката, политологията, етнологията и религиологията. Автор и съавтор на 8 монографии и книги, както и на повече от 130 научнотеоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

НОВАТА ЛЕВИЦА И КОЛИЗИИТЕ В НЕЯ

Брой 7-8 Юли/Август 2003г.

Създаването и утвърждаването на нова левица има значима и прелюбопитна история, датираща от преди десетилетия. Със залеза на ерата на Модерността и с изгрева на Постмодерността в САЩ и развития Запад на Стария континент, особено през бурните 60-те години на ХХ век, радикалните преобразувания в менталността и прагматиката, организацията и комуникацията на доста от водещите класически леви партии се бележат с клеймото на сериозни брожения и динамични промени. Търсят се нов облик, съвременна идентичност, специфизиран инструментариум, различна политическа езиковост, приложими към изменящата се социална база на формациите и новите исторически реалности. Очертават се нови траектории за присъствие и изява на преобразуващите се в нов тип партии. В САЩ, например, трескавата дейност по кристализация на новото ляво обуславя динамично преобразуване на политическата реформистка левица в културна левица. Последната има нова визия, различен проблемно-тематичен и интерпретативен арсенал, други организационни и комуникативни техники за публичност и присъствие.1

Мащабните обновления в авторитетни или изгряващи на хоризонта леви и левоцентристки партии в западна Европа също водят до отдалечаването им от класическите модернистични въплъщения за партийно-политическа менталност и битийност. Те са свързани и с лутания, залитания, експерименти и...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор