Аналитик, социолог, публицист. Работил е в Института по политология към БАН и във в. “Постфактум”, “Земя”, “Дума”, “Република”, сп. “Власт”, в.“Пари”. Изпълнителен директор е на Агенция за маркетингови и демоскопски изследвания Тренд.БГ.

РЕВАНШ НА ПАРТИЗАЦИЯТА

Брой 10 Октомври 2003

До снемането на кандидатурата на Орешарски изглеждаше, че изборите в София ще протекат при крайно безразличие. 67% от анкетираните казваха, че не симпатизират на нито една партия, 34% - че няма да гласуват, други 19% - че не знаят за кого. След разгръщането на драмата в СДС обаче броят на симпатизиращите на партии скочи от 33 на 54%, а на неотговарящите определено на електоралния въпрос спадна от 53 на 46%. Това се получи почти изцяло благодарение на прякото увеличение на сините симпатизанти от 19 на 36%.
Т.е. СДС успя отрано да наложи в София изцяло политизиран, партизиран дневен ред.

Основният мотив за събуждането на синята самоидентификация не е “моралното възраждане”, както беше изтълкувана реакцията спрямо срещата на Орешарски с В.Божков. По-голямата част от новоосъзналите се сини избиратели бяха готови да гласуват за Софиянски в случай на липса на официален син кандидат. Възбудата бе породена от лозунга, че “на карта е поставена съдбата на СДС”.

Тъй или иначе, същественото е, че от партизацията на кметските избори в София печели СДС, а всички останали - и политически сили, и редови граждани - губят.
Партизацията е изгодна за СДС по няколко причини.
Първо, защото в столицата изборите протичат като национални. Това е голям град с висока степен на анонимност, където репутациите се създават не от стихийно лично общуване, а с посредничеството...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови