ПРИЯТНО Е ЧОВЕКУ, ЧЕ ИМА ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ

Брой 10 Октомври 2003

Ивайло Цветков - художник на парадокса

Някъде в началото на лятото на 1991 г. в редакцията на “Пардон” се появи притеснителен млад мъж с коса дълга до раменете и сандали - чудовищно голям номер - Ивайло Цветков. Оттогава до днес карикатурите и шаржовете му неизменно са на страниците на вестника и всъщност са дотолкова свързани с това издание, че са се превърнали в негова неотлъчна черта. Самият Ивайло Цветков се оказа приятен и разговорлив човек, любител на бирата, заклет левскар и слушател на “BG радио - само българска музика”. И патриот, та чак националист! В течението на годините на няколко пъти си скъсява косата и отново я пуска дълга, негови работи захванаха да се появяват навред из централните вестници, списания и изложби, а той започна като рисува да слага очила. Художническа съдба! Но като знам с какви огромни лупи се е съоръжил сега осемдесет и нещо годишният Тодор Динов, та да рисува, много хартия, туш и бои има да изхаби Ивайло, за да го стигне. По диоптри искам да кажа.

Ивайло Цветков е художник на парадокса. Сюжетите на карикатурите му най-често са внезапен порив или намигане към познат стереотип. Например: човек с чадър крачи в проливен дъжд и удивен среща подводница, от която се показва капитанът и пита къде се намира еди коя си улица... Или: бар от каубойски филм с целия ни познат интериор - пияни и въоръжени ширококапести...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови