Роден в Луанда, Ангола през 1948 г. Завършва средно образование в гр. Брага, Португалия, където живее, и висше - специалност право в Университета в Куимбра. Участва активно в студентски и политически организации, в протести срещу режима на Салазар. Впуска се много млад в литературна дейност. Сътрудничи на списания като “Сиера Нова”, “Вертис”, “Колокиу”, “Летраш” и други, а по-късно и в чуждестранния печат. Има своя рубрика в “Диариу де Нотисаиш”. Сега е директор на списанието “Шкритор”, орган на Португалската асоциация на писателите, чийто активен председател е вече 10 години. Бил е преподавател, адвокат (както и в момента) и 11 години депутат в Народното събрание.
Той е поет, прозаик, литературен критик, представител на обновения неореализъм. Авторитетен писател с преведени произведения във Франция, където е живял като емигрант, в Бразилия, Русия, Италия, САЩ и другаде. В България е познат със стихове, публикувани в печата, както и с участие в антологиите “Португалска поезия XX век” (1993) и “Въжделения” (1995), с авторско представяне и превод на С. П. В резултат на интереса му към класическата и съвременната българска поезия е превел за португалския печат стихотворения на Ботев, Людмила Исаева, Георги Константинов, Калин Донков, Драгомир Шопов, Сидония Пожарлиева и други.

КОСТТА

Брой 10 Октомври 2003

Не зная какво да ви кажа, господине. Може би тръпки. Мътен поглед, огнени змии нагоре по гърдите, потта се лее. Загасих мотора, задишах дълбоко. Лекарят ме научи. Никаква паника, да се разхлаби яката, да се диша дълбоко, разбирате ли? - дълбоко, бавно, ще видите, че ще мине. И пийте вода. Ясно е, че така направих. За всеки случай извадих една цигара, тя също помага да се изясни мисълта, димът се разпръсква във въздуха, главата е облекчена, огледах хората сред облаците от прах, застинали лица, в очакване, и дроздове пеят. Представете си, почвата преобърната, един човек разваля градината, а във вечерната топлина птиците пеят.

Една бира? Съгласен, последната. Вървя натежал, имам проблеми с нервите и кръвното налягане.. Високо, сто и осемдесет на сто и десет, мерих си го вчера в аптеката. Когато се вдига вземам едни хапчета. Модуретик. Чували ли сте вече за тях? Хората не се помръдваха. В началото, когато разбраха, че аз един след друг изтръгвам чимовете трева, протестираха. Дяволска олелия. Викове, груби думи, юмруци вдигнати във въздуха, доста жестикулирания, много хора се приближаваха. Шефът ми - безразличен, със скръстени ръце, слънчеви очила. Такива са, вие знаете. Ако не беше така, нямаше да бъдат шефове. А багерът обхождаше дървото, първо копване, аз координирах механизма на гигантската стоманена лапа, която без да обръща внимание на многобройните присъстващи,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор