Доцент по съвременна световна история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с проблемите на Източна Европа след Втората световна война. Автор е на книгите „Източна Европа след Втората световна война 1953–1956 г.“, „Българските преходи 1994–1999 г.“ и др. Главен редактор на сп. „Ново време“ (1993–2000 г.).

ЗАЩО Е БИЛА СЛАБА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ?

Брой 12 Декември 2003г.

Всеки голям социален проект за коренна промяна в организацията на обществото и марксизма, както и основаващото се върху него социалдемократическо движение, предизвиква множество разнообразни интерпретации. Те са не само теоретични и научно-кабинетни, а често са предизвикани от опитите на много леви дейци из цяла Европа да приспособят общата теория към разнообразната икономическа, политическа и социална практика в по-развитите или понеразвитите държави. Практиката, в която се проверява всяка теория, дава най-различни отговори на теоретично поставените въпроси и предвиждания. Това е основното обяснение за изключително пъстрата картина на партиите, които гравитират около марксизма. Тяхното деление може да се търси в много посоки - по-леви или по-десни, по-революционни или по-умерени, по-масови или по-елитарни, представящи развития Запад или неразвития Изток, уравновесения Север или горещия и избухлив Юг. С пъстротата и разнообразието на условията може да се обясни и една все още труд но осъзнавана реалност - че няма единен и верен, независимо от условията, отговор на въпроса коя е печелившата позиция за левицата не само през ХХ в., но и днес, в началото на ХХI в.

Неслучайно започвам обяснението на един исторически факт от българската история - трайната слабост на умерената социалдемокрация, с подобно предупреждение. От личен опит познавам...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор