Роден е на 27 януари 1955 г. в гр.Бургас. Има висше юридическо образование - профил “Международно право” и второ висше образование, специалност “Политология”. Започва работа във Варненският окръжен съд като стажант-съдия. В последствие е заемал различни ръководни длъжности - секретар на ЦК на ДКМС, общински и окръжен съветник. На ХIV извънреден конгрес е избран за член на ВС на БСП. Избран е за депутат във ВНС, 36-то НС, 37-то НС. Бил е член на Комисията по изработване на новата конституция, законодателната комисия, Комисията по външна политика, Комисията по национална сигурност в различните Народни събрания. В БСП е бил зам.председател и член на Изпълнителното бюро на ВС. В Парламентарната група е бил секретар, зам.-председател и председател. Понастоящем е член на ВС на БСП, където е зам.-председател на Съвета по законност, ред и правосъдие и член на Комисията по външна политика. Председател на Федерация “Открит форум” в БСП. Работи като адвокат в Софийска адвокатска колегия. От април 2003 г. е председател на Българо-гръцки юридически клуб.

ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ

Май 2004г. Извънреден брой
Безспорен факт е, че глобализацията е обективен, а не въображаем процес, в рамките на който изключително значение ще има способността на българската държава да формулира самостоятелна политика. Тази способност до голяма степен зависи от състоянието на политическата система, която включва държавните, политически и обществени организации, сред които основно място заемат институциите на властта - законодателна, изпълнителна и съдебна, и политическите партии, реално присъстващи или тези, които се стремят да присъстват в нашия политически живот. Във връзка с това ще се опитам на базата на натрупания опит от 10 ноември 1989 година до днес да направя някои обобщения за състоянието на политическите партии в България, на техните недостатъци и насоки за развитие с оглед участието на България в процесите на глобализация и евроинтеграция.

Какво е състоянието на българското политическо пространство? То е сериозно фрагментирано от наличието на многобройни партии, които обаче са лишени от организационна, идейна и политическа идентичност. В по-голямата си част партиите са недееспособни по отношение на провеждането на практическа политика. Българските партии са болни от очертаната в Закона на Михелс олигархичност. Те не са демократични и функционират като централистични структури, по същество са бюрократично централизирани структури.

С огромно...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови