Редно е политиците да признаят, че драмата с медиците ни в Либия нямаше да е толкова черна, ако страната ни не беше набъркана в нелегитимна война срещу друга арабска страна. И да поправят грешката

Външният министър Соломон Паси се върна много посърнал от блиц-визитата си в Либия на 19 и 20 май, която трябваше да убеди либийската страна да преразгледа смъртните присъди за петте ни медицински сестри по чудовищното обвинение за умишлено заразяване на либийски деца със СПИН. В Триполи не показаха отзивчивост към мисията на Паси. Но пък показаха недоволство от ходатайствата на "великите сили" по нашата кауза. И най-вече на американците.

Когато още веднага след произнасянето на присъдите над нашите на 6 май Вашингтон се опита да се обади пред Триполи в защита на човешките права, оттам му се озъбиха, че най-малко САЩ имат право да поучават другите на фона на разразилия се скандал с мъченията на иракчани в багдадския затвор "Абу Гариб", прилагани от американски войници. Каква подигравка с фантазиите на българския политически елит, че преданият слугинаж на новия Голям брат ни гарантира и ефективната му закрила! Всъщност се оказа обратното - обвързването ни с безрезервна преданост към американската позиция конкретно в Ирак и въобще в арабския свят сега рефлектира в директна заплаха за живота на петима български граждани.

Уви, връзката между...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!