Вече 13 години конституцията издържа изпитанието на времето, в което живеем. Оспорвана от момента на нейното приемане та до днес, тя се оказа солидната юридическа основа за демократичните процеси у нас. През този период се смениха осем правителства, четири парламента, трима президенти, преодоляха се правителствени кризи, “войни” между институциите, “лявото” се сменяше с “дясно”, но всичко това ставаше в рамките на конституционния механизъм.

При всяка криза конституцията посочваше юридическия път за нейното преодоляване. Тя не се оказа пречка, а един от основните ни аргументи за приемането ни в ПАСЕ, НАТО и приключване на преговорите в ЕС.

Неуспехите в преходния период не се дължат на конституцията, а на неспазване на нейните принципи и дух. Това беше първата конституция на държава от бившата социалистическа система и другите черпеха от българския опит.

Конституцията се роди в едно размирно време на бушуващи страсти, но трябва да се знае, че тя беше писана и приета не в “тихи кабинети” и под чужд диктат. Конституцията е българско дело, дело на държавническия, политическия и юридическия гений на нашия народ. Тя носи в себе си българските традиции и достиженията на съвременния конституционализъм.

И оттук първият извод - трябва да защитаваме и утвърждаваме в живота духа, принципите и нормите на конституцията от 1991 година....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!