Родена е в Рим. Детството си прекарва в Москва. Завършила е Факултета по журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работила е във вестниците „Народна младеж“, „Диалог“, „24 часа“, “Сега”. Като журналист-международник е била в Куба, Никарагуа, Испания и др. Автор е на книгата „Под небето на Матагалпа“ (1985 г.). Специализирала е по проблемите на Латинска Америка. В момента е журналист във в. „Монитор“.

И УНГАРЦИТЕ СЕ МАХАТ ОТ ИРАК. НИЕ ЗАЩО ОСТАВАМЕ?

Брой 12 Декември 2004г.
На 15 ноември парламентът в Будапеща гласува дали да бъде удължен предварително предвиденият до 31 декември 2004 г. престой на унгарския контингент в Ирак с още 3 месеца - до 31 март 2005 г. Вносителят на предложението бе социалистическото правителство начело с наскоро поелия премиерския пост мултимилионер Ференц Дюрчани. “Ако не удължим мандата с 90 дни, ще пропуснем възможността да бъдем част от успеха, на който ще се радват онези, които ще бъдат там за иракските избори”. Така се опита да агитира депутатите Дюрчани в полза на предложението. За да бъде то прието, се изискваше мнозинство 2/3 от гласовете - условие, което бе гласувано от същия парламент още при решението за изпращане на контингента. Такова мнозинство обаче не бе постигнато. 191 от депутатите подкрепиха Дюрчани, но 159 се обявиха против.

Парадоксално, но факт - сред противниците на оставането в Ирак се подредиха представителите на десницата в Унгария начело с бившия премиер Виктор Орбан. “Няма какво повече да правим в Ирак. Стана ясно, че не можем да изпълним задачата си, не можем да установим демокрация там”. Така Орбан обясни вота си в телевизионно интервю. И добави, че разкритията за американските издевателства в затвора “Абу Гариб” са ликвидирали моралните аргументи за съществуването на коалицията.

Така Унгария става първата бивша соцстрана, която ще изтегли войските си от Ирак...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор