СБЪРКАНИЯТ ГЕН НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Брой 12 Декември 2004г.
В ръцете на любознателния читател е двутомният труд с многозначителното заглавие “Ранено време“ на проф. д-р Чавдар Добрев.

Както сам авторът е написал в предговора: “Изпитах истинска трудност, тъй като книгата започва с “Текст, който би могъл да бъде определен като епистоларна литература, своеобразен мемоар, автобиография, обхванала всъщност цял човешки живот с обществената му енергия, но и с интимните му откровения.“

Но в същото време редица от публикациите имат политически характер и са свързани с възлови моменти от живота на БСП и на Българската левица.

Докато четях този двутомник, в съзнанието ми изплува мисълта на съвременния философ Карл Попър: “Ние не бива да се караме и за такива псевдопроблеми като истинското или основно значение на думата “демокрация”. Може да си изберем каквото си искаме име тъй като това не е спор заради думите.” Разбира се, истинският спор не е “заради думите”. Но може ли същността (спорът) да бъде откъснат от думите? Ако идеите водят до някакви последици и думите трябва да имат следствия, защото идеята, образно, е главата, тогава думите са краката. Например “демокрацията“ излиза от 10 ноември 1989 година като добра дума, дори като дума, която сама по себе си възхвалява. И така, едва приключило “народното пиянство“, и се откри бойно поле заради същата дума. Това е била и явно ще бъде “войната“...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови