КОЛЕДАТА НЕВЪЗМОЖНА

Брой 1 Януари 2005г.
В тихата и свята нощ пратихме по един есемес на телефонен номер 1117, а по-добродетелните измежду нас - и по два, и така дадохме своята лепта за лечението на бедните болни деца в инициативата “Българската Коледа” на състрадателните медии и на социалния президент. След което седнахме край отрупаните маси с чувство на изпълнен дълг (а може би и с тайничката мисъл, че с избирането на четирите цифри получаваме и индулгенция за всички случаи през годината, в които не сме постъпвали съвсем добродетелно, преследвайки успеха на всяка цена).

Е, някои не седнаха край отрупани маси, нито пък активираха социалното меню на мобилните си телефони, поради липса на такива. Така дойде поредното доказателство на упорито насажданата теза, че бедността е порок. А какъв по-голям порок от това да не помогнеш на нуждаещите се и сам да чакаш помощ?

Събраната сума от близо половин милион лева галеше ушите ни като приспивна коледна песничка или като коледното обръщение на премиера, опитвайки се да ни внуши, в унисон с последните достижения на родната социологическа мисъл, че обществото ни е станало по-богато, по-отговорно, по-благоденстващо, или казано с две думи - по-европейско.

Като стана дума за европейските общества, се сетих как наскоро познат ми разказваше, че в Швейцария било забранено да запалваш камината си с вестник. Богатите и стиснати швейцарци...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови