ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Ноември 2004г. Извънреден брой
Светът стана различен след атентатите от 11. 09. 2001 г., след Беслан и показните кланета в Ирак. Може би всички след тази дата се учим да живеем в нов, различен и изпълнен с рискове и заплахи свят. Сега с по-голяма острота усещаме реалността на заплахите и имаме нагласата да търсим решения. Търсим сигурност за себе си, за нашите близки, за страната. Надяваме се на сигурност в региона, континента или света. И понеже в новите реалности светът се превръща в глобално село, където разстояния и граници имат все по-символен характер, сигурността на нито едно място не може да бъде разглеждана и гарантирана сама за себе си.

Един конфликт между палестинци и израелци отеква незабавно по целия свят. Мъчителният разпад на сравнително млада държава като Югославия създаде огнище на напрежение, което ще тлее с години.

Налагането на ембарго на Югославия от международната общност даде тласък за изграждане и укрепване на структурите на организираната и трансграничната престъпност. Но не само тероризмът и организираната престъпност са главните рискови фактори. Риск сега има навсякъде - в Близкия и Средния изток, в Русия и Кавказ, в САЩ и Франция, в Египет и Израел.

С изучаване на рисковете и заплахите се занимават институти, правителства отделят изключително внимание и средства.

Според българската концепция за национална сигурност това понятие...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови