НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СИГУРНОСТТА

Ноември 2004г. Извънреден брой
Терминът “национална сигурност” се появява в САЩ в началото на 40-те години на ХХ век, а свързаните с него проблеми започват да се разработват след нападението на японците над Пърл Харбър, когато става ясно, че традиционните теории за отбраната не работят както трябва. Преди това в лексиката преобладават “отбрана” и “отбранителна способност”. През 1947 г. се приема Закон за национална сигурност, според който при американския президент се създава Съвет за национална сигурност. Следвоенната действителност обаче се изгради върху една повече или по-малко устойчива биполярна структура на сигурност на различните държави, в която водещо място заемаха САЩ и СССР. В този контекст и в България проблемите на сигурността като комплексно явление не бяха поставяни сериозно в продължение на десетилетия. Нашата сигурност беше част от биполярното статукво между великите сили в света след Ялта.

След рухването на това статукво през 1989 г., когато България се оказа част от една разпадаща се система и трябваше сама да се грижи за своята сигурност в съвсем нова геополитическа обстановка, бяха създадени два екипа, всеки от които започна да готви концепция за националната сигурност - единият начело с генерал Стоян Андреев, вторият беше ръководен от мене.

Нашите концепции бяха подготвени и предадени през 1991 г. на българския президент Желю Желев, за да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор