НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРОМЕНИ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО, СВЪРЗАНО С НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Ноември 2004г. Извънреден брой
Слушах внимателно всички изложения и изказвания. Бяха разгледани въпроси, които касаят наличието на нови текстове и нови закони, действащи към настоящия момент, които определят кое е престъпление и какво трябва да бъде доказано в рамките на едно предварително производство, на едно следствено дело или след като делото влезе в съда, за да може да се констатира по безспорен начин, че действително е налице извършено престъпление. Свидетели сме на случаи, в които имаме деяние, имаме извършител, имаме обективен състав на деянието, но така или иначе в едно следствено дело или в едно наказателно съдебно производство не може да се докаже по безспорен начин обективната и субективната страна на съответния текст от Наказателния кодекс. Поради това тези следствени дела завършват или с оправдателни присъди, или се прекратяват защото се оказва, че обвинените и подсъдимите не са извършители на деянието.

Стигаме до въпроса, който искам да засегна тук: всъщност кой трябва да създаде предпоставката, кой трябва да събере първичната информация, облечена в съответната форма, преди да отиде в следствието? Защото това е огромна работа.

Ще се спра на ролята и мястото в сегашното законодателство на Националната служба за сигурност. Вестник “Монитор” публикува едно заглавие: “Вчера парламентът гласува закон, с който регионалните звена на Националната служба...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор