Професор, доктор на науките, философ, антрополог, поет, публицист, политик, общественик, член на БКП, обявил се против нейната политика преди 10 ноември 1989, изключен от партията. Съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, съосновател на АСО и по-късно на АСП. Председател на АСП. Депутат в 36-то обикновено НС, вицепремиер и министър на науката и образованието в първото правителство на СДС. Автор е на десетки книги и стотици статии и стихотворения.

ИНТЕЛЕКТЪТ КАТО ПРИСЪДА

Брой 3 Март 2005г.
I.
Какво представлява интелектуалецът? Кои са основните индикатори за наличието на адекватно на въпросния термин съдържание? Какви са социалните функции и каква е съдбата на интелектуалците?

Ще се опитам не толкова да формулирам съответни отговори, колкото да поразсъждавам върху част от въпросите. Не претендирам да съм вестител на истини от последна инстанция. Тук ще защитя някои от своите разбирания, съзнавайки отлично тяхната ограниченост и предвкусвайки с удоволствие евентуалната бъдеща дискусия, в чийто ход, надявам се, тази ограниченост би могла да бъде до голяма степен преодоляна.

Ако се вярва на професионалните медиатори (журналисти, политолози, социолози, политически говорители, PR-занаятчии и др.), из нашенско гъмжи от интелектуалци, които пъплят със стотици, с хиляди по разните ни просветни и безпросветни учреждения; пъплят, пъплят, пък току спретнат някоя подписка за нещо или против нещо. Ако речете да повярвате на моята теза, ще се съгласите с мен, че в България има десетина-петнадесет интелектуалци.

Преди време Атанас Свиленов се противопостави на това твърдение. На прима виста, писа съвсем не на прима виста той, бих могъл да изброя имената на….. И ги изброи. Бяха седем-осем имена. Оттогава до днес имаше близо две петилетки за размисъл, но се съмнявам дали би могъл днес да увеличи съществено отчайващата бройка...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #4 krasimir_lazarov12 2010-11-07 15:21
Всеки човек, прави волеви действия или оценява (реагира) на волевите действия на другия, въз основа на субективния си фактор, или ценностната си система. Субективния фактор , това са цели, стремежи, интереси, възгледи, разбирания, възпитание, идеи и т.н. А ценностната система, това са моралните, неписани норми на поведение, които има човек за да прави нещо. Например такава ценностна система е християнската ценностна система, която е цивилизованата ценностна система. Еволюционната, обратната на християнската ценностна система е бюрократичната ценностна система, която се наложи в България през комунизма и която е еволюционна ценностна система. И тук се питаме: каква е ценностната система на интелектуалците ? Аз мисля, че ценностната им система е бюрократичната еволюционна ценностна система. И те не могат да изведат българската нация по пътя на цивилизацията. Единственният начин, за да тръгнем по цивилизован път е работата на църквата. Макар, че нашата православна църква трябва да се реформира. Само църквата може да ни научи на цивилизован манталитет, било с вероучение или с работа сред възрастните. За да се създаде християнска ценностна система в хората и тяхното поведение да бъде с добро и любов към хората.
Цитиране
 
 
0 #3 jelqza 2008-07-01 17:47
Наи-искреното ми възхищение за прецизния анлиз и обосновка, както и за смелостта в посочените примери от сегашното и близкото ни минало."Идва великото време на интелектуалците ."-завършва проф.Н.Василев. Скромно ще добавя:"Трябва да дойде-непременно, иначе с нацията ни е свършено." Организираната мафия , за която писа в "Лице" Блага Димитрова, ще унижтожи всеки опит у младите да израстнат интелектуално; ще подмени ценностите, пряко своите интереси за оцеляване; ще изправи страната пред пълно фиаско, което в крайна сметка ще засегне и нея, но ще бъде късно. Сега трябва, наложително е нещо да се направи, да не се случи непоправимото."Ела,велико време, на интелектуалците !" "Пребори се със страха,високоме рието,глупостта и простотията." През 1992г.,когато проф.Василев, беше министър в първото правителство на СДС - бях уволнена от същото правителство, макар че партия АСП - издигна кандидатурата ми като неин симпатизант за Великото НС. Достъпът до проф.Василев беше невъзможен, личният му телефон изключен, може би, отстояваше своите интелектуални принципи. А може би просто беше забравил за мравките, които носеха в сърцата си идеите на наистина интелектуалната АСП. Простено да Ви е , професоре. Всеки си има голгота, но хора като Вас и големи отговорности. А иначе говоренето Ви е безукорно, правилно и много красиво.
Цитиране
 
 
0 #2 teodora5start 2007-08-05 15:05
Винаги съм харесвала текстовете на проф.Н.Василев.От 'зората" на демокрацията, та до днес.Искрен, умен, находчив, смел...истински интелигент. Умее да конструира тези и да ги защитава блестящо. Както преди 10 ноември 1989г., изпревари мнозина с прозренията си, така и сега, поотчаян, но неуморим, пак търси нови пътища, пак неукротим фаустофски дух го зове напред и нагоре: "...а вии сте длъжни да изпитвате ту нощ, ту ден." Това, че професорът има и дарбата да е шеговит или саркастичен,го сродява с най-талантливите ни майстори на перото.Късно открих текста, но той дълго ще е актуален. Дали "Парикон" или нещо друго, но ще трябва да се търсят нови пътища...
Цитиране
 
 
0 #1 Nikola Cholakov 2006-05-24 13:33
Прав е проф.Василев.Либералната демокрация не само скърца, но тя ни връща към печалната страница на грабителския (пещерния)капит ализъм.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор