СМИСЪЛЪТ НА МАНИФЕСТА

Брой 3 Март 2005г.
През лятото на миналата година, в навечерието на празниците на Бузлуджа, партиите от съюз Нова левица, приеха предизвикателството, риска, да оповестят своя проекто-манифест.

Защо манифест? Нужен ли е такъв манифест? Ако “да”, какъв да бъде неговият характер - идеен или политически? Как той се отнася към програмните документи на левите партии? Дали той трябва да се свърже с предстоящите избори, или на него трябва да гледаме през по-стратегически цели и хоризонти?

Винаги съм отстоявал разбирането, че левицата, ако иска да бъде нова, трябва да има интелектуалната и политическата смелост да търси съвременни решения на класически и нови въпроси, и да поеме риска да даде синтезиран отговор какъв е идейният и ценностен смисъл на нейното съществуване.

Но да започнем с Ницше и проблема за “своевременността”.

Ценността на социалдемокрацията, а бих казал - на левицата изобщо, е, че тя е несвоевременна - критична към своето време, към статуквото, обърната с лице към бъдещето и към “онова слънце, което изгрява на небето на историята” (Бенямин).

Не харесвам мисълта на Бернщайн: “Движението е всичко, целта - нищо.” Отнемете на левицата тежнението към проект, към алтернативност и от нея няма да остане кой знае какво. Отнемете й това “трябва” и я оставете със скръстени ръце пред “самоставащата” действителност, и вие ще откъснете...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор