Професор, д-р на философските науки, литературен критик. Дългогодишен преподавател и професор по теория на литературата в СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е лектор по български език и литература в Будапеща (1963-1965 г.); редактор в сп. “Пламък”, а през 1971 г. - във в. “Литературен фронт”. Секретар по въпросите на критиката в СБП (1983-1989 г.). Автор на 28 книги. Научно-изследователските и творческите му прояви са в областта на литературната теория, история, критика и есеистика. Изследва литературното наследство и проблеми по съвременния литературен процес. По-важни книги: “Захарий Стоянов” (1969, 1985), “Творчески принципи” (1969), “Теория на литературната творба” - т.1 и т.2 (1987), “Светъл като песен” - художествено-документален “роман” за Хр. Ясенов (1987).

ПОЕМАТА “СЕПТЕМВРИ” - ОПТИМИСТИЧНА ТРАГЕДИЯ, КОЯТО ИЗДИГА В КУЛТ ЧОВЕКА И НАРОДА

Брой 3 Март 2005г.
110 години от рождението на Гео Милев

В развитието на българската култура Гео Милев е една от най-сложните и оригинални творчески личности. С изключителен темперамент, с непрестанни търсения в областта на изкуството, с хуманистична позиция на човек и гражданин, през краткия си, но бурен живот той е постоянно неспокоен, в движение, с резки преходи, с парадоксални крайности.

Творческата си дейност Гео Милев започва като един от най-крайните модернисти, като фанатичен поддръжник на принципите на “чистото изкуство”, на експресионизма, индивидуализма и естетизма, за да стигне до революционните позиции в литературата, до последователни антифашистки, народностни принципи.

Войните, ужасите на разрушенията и смъртта на милиони насочват вниманието на поета към социалните проблеми, карат го да се замисли над империалистическите стремежи и техните последствия за народите.

В издаваните от него списания - първоначално “Везни”, а по-късно и “Пламък”, вече проличават революционните антифашистки позиции на поета.

В “Пламък” той отпечатва не само огнени статии, но и свои ярки стихове, в които подтекстът е с насоченост срещу реакционните прояви. Смелостта му минава граници, особено в статията “Полицейската критика”, в поемата “Ад”, където призивът е категоричен и ясен: “Отдай се - цял и червен - червен на великата правда:...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор