Румяна Йоргова Комсалова е завършила Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност история и философия. Сега е доктор по история и преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Ръководител на магистърски програми към катедра “История”. Чете лекции по проблеми на българската, балканската и руската история. Автор е на научни публикации в областта на историята.

БЪЛГАРСКИЯТ И АРМЕНСКИЯТ ВЪПРОС В “ЗАПИСКИТЕ” НА ГРАФ ИГНАТИЕВ

Брой 4 Април 2005 г.
Българи и арменци имат сходна съдба през вековете. В края на ХIV век българската държава е унищожена и българите попадат под властта на османските турци. След поредица от драматични събития и войни между Персия и Османската империя през ХVII век Армения е разделена между двете империи. В началото на ХIХ век, и по-специално след Руско-персийската война от 1826-1828 г., Източна Армения е освободена и присъединена към Русия. Западна Армения, както и България, остава владение на Османската империя. И двата народа - българският и арменският, свързват отхвърлянето на османския гнет с руската политика.

Началото на поредната руско-турска война през 1853 г. вдъхва нови надежди у българи и арменци, които смятат, че е дошъл часът на тяхното освобождение. Обаче злополучният за Русия завършек на Кримската война и решенията на Парижкия мир от 30 март 1856 г. отново отлагат за по-добри времена решаването на българския и арменския въпрос. От втората половина на ХIХ век основна цел на руската политика е да се отменят клаузите на този договор, които я лишават от позициите й на велика сила и в голяма степен ограничават опитите й за намеса по Източния въпрос.

При такава обстановка през 1864 г. за руски посланик в Константинопол е назначен граф Н.П.Игнатиев, който остава на този пост до началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. Впечатленията от дългогодишната си дипломатическа...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор