Агоп Мелконян повече от три десетилетия се занимава с популяризиране на науката и техниката, автор е на повече от 10 000 статии и осем научнопопулярни филма. Един от известните ни писатели на фантастика, автор на осем книги. Превеждан е на девет езика. Пръв носител на националната литературна награда “Гравитон”. Автор на четири пиеси, играни на професионални сцени. Издал е три книги с преводи на арменска поезия, пръв преподавател по история на арменската литература в СУ. Управител на Издателска къща “Ерато”, популярна с поредицата си “Малка библиотека поетична класика”.

БЛАГОДАТНОТО ДВУЕЗИЧИЕ

Брой 4 Април 2005 г.
Звучи като куриоз, но е факт: през половината от своята история българският народ е живял в границите на една и съща държава с арменския, тоест в границите на Византийската и Отоманската империя. Духовните контакти започват с появата на арменската павликянска ерес тук, която намира благодатна почва и от която покълват следовниците на поп Богомил. Това е времето на ренесанса на арменската литература, когато са факт такива титани на поетичния слог като Крикор Нарекаци и Нерсес Шънорхали, Ованес Ерзънкаци и Крикор Тъха. Това, според мен, е съществен фактор за липсата на устойчиви литературни връзки: голямото разминаване в епохите на литературен възход и разцвет. Изпреварването от много векове не позволява стиковката на двата литературни процеса, не подхранва взаимния интерес и не стимулира стремежа за досег. Своята дума си казват и догматичните предразсъдъци; фактът, че Арменската апостолическа църква не е в кръга на Цариградската патриаршия, създава много предубеждения и бариери.

Основаният от братя Бакурян през 1084 г. Бачковски манастир, за съжаление, не става допирна точка между арменската и българската книжовност. Лично великият поет Нерсес Шънорхали в качеството си на духовен глава на арменската църква (католикос) благославя през 1184 г. създаването на грегорианска църква в Пловдив. През 1469 г. големият арменски лечител Амирдовлат Амасиаци...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор