Хрант Маркарян, председател на Арменската революционна федерация “Ташнагцутюн”


Хрант Ховсеп Маркарян е роден през 1958 г. в Исфахан, Иран. Завършва арменистика в Исфаханския университет. През 1990 г. се установява със семейството си в Армения, където заема ръководни постове в Арменската революционна федерация „Ташнагцутюн”. През следващите години ръководи участието на организацията в освободителните борби за Нагорни Карабах. През 1994 г., когато правителството на Пер Петросян с всички средства се бори срещу АРФ „Ташнагцутюн”, Хрант Маркарян е осъден без никакви доказателства и обвинения. През 1998 г., с падането на режима на Пер Петросян, Хрант Маркарян е освободен. През февруари 2000 г. на проведения в Армения конгрес на АРФ „Ташнагцутюн” той е избран за член на Бюрото на “Ташнагцутюн” и по-късно - за председател. На същата длъжност е преизбран на следващия конгрес през февруари 2004 г. Женен е и има три деца - двама синове и една дъщеря.

«ШИРОКО Е ПОЛЕТО НА НАШИТЕ БИТКИ, НО ПОТЕНЦИАЛЪТ НИ Е ГОЛЯМ»<i>(интервю)</i>

Брой 4 Април 2005 г.
- Г-н Хрант Маркарян, за първи път ли сте в България?

- По кратък малък повод съм бил и друг път в България, но сега е официално и за по-дълго.

- Какъв е поводът за пристигането ви?

- Причините са няколко. Основната е годишнина от смъртта на Кристапор Микаелян, който е основоположник на Арменската революционна федерация (АРФ) в края на 1890 г. в Тбилиси, намерил смъртта си в полите на Витоша през март 1895 г. По този повод се проведе и двудневна международна научна конференция в София. Участие в работата й взеха видни български историци и учени, сред които проф. Божидар Димитров, Агоп Гарабедян - директор на Института по балканистика към БАН, и представители от чужбина. Същевременно се проведе и събрание на формированията ни от 30 държави. На 8 и 9 март имаше и среща на младежките организации на АРФ.

- Кой е Кристапор Микаелян?

- Виден арменски революционер, борец за свободата на Армения и България. Един от инициаторите на опита за покушение над султан Абдул Азис, наречен Кървавия, заради издевателствата и кланетата над поробените народи, сред които и арменския, след 1894 г. Убит е преди 100 години и тържествено е погребан в Централните софийски гробища.

По повод честването открихме бюст-паметник на героя. В началото на 90-те години гробът на арменския революционен е осквернен, а паметникът - откраднат....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор