Ерик Тусен е председател на Комитета за анулиране дълга на Третия свят (САДТМ). Автор на “Финансовата система срещу народите. Борсата или животът”; съавтор с Дамиен Миле на “50 въпроса/50 отговора върху дълга, МВФ и Световната банка”, съавтор с Арно Закари на “Изход от задънената улица. Дълг и споразумение”, 2003; повече информация в: www.cadtm.org.

ПОДКРЕПАТА НА СВЕТОВНАТА БАНКА И МВФ ЗА ДИКТАТУРИТЕ

Брой 7-8 Юли-Август 2005 г.
На 22 юли 1944 г. завършва конференцията в Бритън Уудс, по време на която са основани Световната банка и Международният валутен фонд.

След Втората световна война част от дошлите на власт политици от Третия свят обръщат гръб на бившите колониални сили. Тази ориентация среща твърдата съпротива на правителствата на големите индустриални и капиталистически страни, които имат определящо влияние върху Световната банка (СБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Проектите на СБ имат силно политическо съдържание - да възпрепятстват развитието на движенията, обвиняващи престъпното господство на големите капиталистически сили. Забраната да се вземат предвид “политическите” и “неикономическите” съображения при операциите на Банката, едно от най-важните условия в хартата й, се заобикаля системно. Политическото пристрастие на институциите от Бритън Уудс проличава чрез финансовата подкрепа, давана на диктатурите, които вилнеят в Чили, в Бразилия, в Никарагуа, в Конго-Киншаса и в Румъния.

1. Антиколониалният и антиимпериалистическият бунт на Третия свят
След 1955 г. духът на Конференцията от Бандунг (Индонезия)1 започва да влияе върху голяма част от планетата. Той е продължение на френското поражение във Виетнам (1954 г.) и предшества национализацията на Суецкия канал от Насър. Следват Кубинската (1959 г.) и Алжирската (1954-1962 г.) революции,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор