Завършила е Московския държавен университет „М. Ломоносов”, специалност японистика. Работила е в БНТ, ИССТ към Президиума на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски” и др., а понастоящем е на свободна практика.

ИЗТОЧНА АЗИЯ - ДНЕШНИЯТ ДЕН В СЯНКАТА НА МИНАЛОТО

Брой 7-8 Юли-Август 2005 г.
Както в живота на отделната личност, така и на големи човешки групи и дори нации извинението понякога е театрален жест, улесняващ постигането на прикрити, неоповестени интереси. Друг път е плод на искрено разкаяние и стремеж към пречистване, който може да положи начало на ново развитие, освободено от бремето на минали прегрешения, акт на зрялост и мъдрост. Публичното извинение понякога съчетава и двете, но как да разграничим едното от другото? И дали е нужно такова разграничение, ако има надежда, че дори първоначалният подтик към извинение да е продиктуван от прагматични интереси, самият факт на обявеното желание за пречистване може впоследствие да доведе до очистителен процес, до осъзнаване, че признаването на вината не е проява на слабост, нито е унижение или петно върху националното достойнство...

В политическата практика на ХХ век извинението за грехове, извършени в близкото или далечното минало, битува като рядко провеждан ритуал, който обаче има голяма символна стойност. Без да затъваме в примери, нека споменем съжалението, което Римокатолическата църква изказа за щетите, нанесени по време на кръстоносните походи - навярно това е грехът с най-голяма давност, който някога е ставал повод да се иска прошка. А последният случай на публично извинение от такъв ранг бе на 22 април т.г., когато на азиатско-африканската среща на високо равнище в...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор