ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА КАНЕТИ

Брой 7-8 Юли-Август 2005 г.
Ако на този свят днес има само един автор, който да отговаря на старомодната и вече изчезваща представа за поет, то това без съмнение е Елиас Канети. В неговите опуси на преден план е единството между слово и мисъл, между възвишена универсалност и определена творческа позиция.

Канети очарова от пръв поглед. Той е откровен и сърдечен, а погледът му е буден, любознателен. Сладкодумен е и човек остава с убеждението, че слуша разказвач на приказки от 1001 нощ: времето минава тъй неусетно! Впечатлява безусловността на неговите високи критерии и търпението, с което Канети търси път през лабиринтите на нашето време.
Елиас Канети, когото Адолф Хитлер прогонва от прекрасната Виена през 1938, изпращайки го в изгнание в мъгливата Англия, и който днес живее в бюргерския Цюрих, за дълго време беше почти непознат.

Самотен пътник във Времето, непримирим критик на господстващите лъжи, той бе извън рамките на обществото. Едва през 1963 г. новото издание на романа му “Заслепението”, един от признатите литературни шедьоври на ХХ век, му донесе слава, макар и позакъсняла, и го направи известен.

В този роман, публикуван за първи път през 1936, главен герой е известен учен, професор Кин, превърнал живота си в своеобразен интелектуален съюз между себе си и книгите срещу действителността. Но той като че ли не живее в нашия свят, съществуването му е само духовно....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор