ФАЛШИВИТЕ ТАЛАНТИ СЕ БОЯТ ОТ СМЕШНОТО

Брой 7-8 Юли-Август 2005 г.
Жан Кокто за Марсел Пруст

Всяка нощ Марсел Пруст ни четеше “По пътя към Суан”. Тези четения добавяха към невъобразимия порядък в неговата стая бъркотията на временната перспектива, защото всеки път той започваше да чете от различно място, грешеше, пропускаше отделни строфи или цели страници, спираше, като се опитваше да ни обясни, че шапката, вдигната за поздрав в първа глава, ще придобие особен смисъл в последната, и изведнъж прихваше да се смее, като закриваше устата си с длан. “Не, това е прекалено глупаво - повтаряше той. - Повече няма да ви чета. Прекалено е глупаво...” В гласа му звучеше тиха молба - жалостива гама от учтиви думи и угризения. Срамуваше се, че ни е заставил да слушаме “подобни глупости”. Чувстваше се виновен. Не можеше да продължи да чете. И когато най-сетне отстъпваше пред молбите ни, протягаше ръка и измъкваше някоя страница от разбъркания ръкопис. И ние се оказвахме на гости у Германтови или Вердюренови. И след петдесетина реда всичко започваше отново. Той стенеше, хилеше се, извиняваше се, че чете толкова лошо. Понякога ставаше, сваляше късото си сако, разтърсваше синьо-черната си коса - подстригваше се сам, но тя растеше бързо и винаги цапаше яката му. Той се затваряше в умивалнята, но през стъклената врата се виждаше как, облечен в своята виолетова жилетка, седеше вдървен и изправен, подобно механична играчка, с чиния...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #2 gan 2005-07-29 14:30
проба 2
Цитиране
 
 
0 #1 gan 2005-07-29 14:28
проба
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор