Юрий Борисов е доктор по философия. Работил е като учител, университетски преподавател (1980-1990), народен представител (1991-1997), председател на Комисията по образование и наука на 37-то Народно събрание, политически наблюдател на в. “Земя”, изпълнителен директор и първи зам.- главен редактор на в. “Дума”.

От 2000 г. досега е главен редактор на сп. “Ново време”.

КЪДЕТО ИМА МНОГО ПЕТЛИ, ТРУДНО СЕ СЪМВА*

Брой 12, Декември 2005

Френските социалисти помнят своите конгреси не чрез поредния им номер, а чрез града, където са се състояли. Конгресът от Бурже, конгресът от Дижон... И всеки конгрес, респективно всеки град, оставя в партийната история синтезиран спомен, квалификация или крилата фраза. Например конгресът от Рен (1990 г.) се помни с думите на Франсоа Митеран, казани на Жак Атали: “Социалистите ли? Те са непоправими. С тях никога нищо не може да се постигне.” Тази традиция обяснява защо Жан-Клод Булар, кмет на Льо Ман, домакин на 74-ия конгрес на Френската социалистическа партия (ФСП), започва своето приветствено слово с притеснението: “Винаги е рисковано да дадеш името на града си на социалистите.” Тези думи са произнесени в самото начало на конгреса. Момент, в който не е ясна съдбата на сложните вътрешнопартийни отношения.

Френските социалисти влязоха на своя висш форум изпокарани. Дебатите и гласуванията по повод проекта за Европейска конституция натрупаха враждебност, издълбаха пропаст. На вътрешнопартийния референдум от 1 декември 2004 г. повече от 40% от социалистите казаха “Не” на проектоконституцията. Шест месеца по-късно френският избирател, благодарение предимно (или по вина) на левицата каза окончателно “Не” на проекта и го провали. По повод на този проект социалистите водиха истинска идеологическа война помежду си. Водачът на противниците...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор