Изминаха 16 години от началото на българския преход и 15 от съществуването на БСП като наследник на БКП, чиято задача беше не само да запази наследството на лявата социална идея, но и да отрече недемократичното от 45-годишното управление на БКП, осъщест-вявано в условията на държавен социализъм от съветски тип.

Важността на отминалото десетилетие и половина е преди всичко в това, че ни помага да се отдалечим от неминуемите за бурните преходни времена лични и политически емоции и че даде на участващите в прехода партии достатъчно дълго историческо време, за да покажат на какво са способни.

Как от днешна гледна точка могат да се оценят опитите на БСП да управлява България в условията на преход?

Този въпрос продължава да звучи остро политически, при това той може да получи най-различни отговори, според критериите, които искаме да приложим към целите и задачите на управлението. Ще се опитам да дам моята оценка, постигната с помощта на историческия анализ и в сравнение с дейността на другите бивши комунистически партии, управлявали в страните от Източния блок в следвоенния период1.

Ще започна с историята. Промените в България започнаха от върха - с успешния опит, наричан още и вътрешнопартиен преврат, на част от тясното ръководство на БКП (Политбюро) да отстрани генералния секретар и държавен глава Тодор Живков от власт, за да...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!