Нобелова реч

Харолд Пинтер получи Нобеловата награда за литература за 2005 г. Той е роден през 1930 в Хакни, малък рабо-тнически квартал до Лондонския Ийст Енд, син на еврейски шивач. Евакуиран по време на бомбардиров-ките през Втора-та световна война, той признава, че усещането да бъдеш бомбардиран никога не го е напускало. Автор на много драми и сценарии, Пинтър е сред най-поставяните и коментирани съвременни британски драматурзи. Лауреат на много международни награди, през 1966 г. става Кавалер на Британската империя, но по-късно отказва предложението на Джон Мейджър за рицарско звание. След преврата в Чили през 1973 г. Пинтър активно се ангажира със защитата на човешките права. По време на кризата в Косово през 1999 г. заклеймява намесата на НАТО и заявява, че тя само “ще утежни мизерията и ужасите и ще съсипе страната”. През 2001 г. се включва в Международния комитет за защита на Слободан Милошевич, в който участва и бившият министър на правосъдието на САЩ Рамзи Кларк. През януари 2002 Пинтър заболява от рак на гърлото.

ИЗКУСТВО, ИСТИНА И ПОЛИТИКА

Брой 1, Януари 2006
През 1958 г. написах следното: “Няма ясно изразени разлики между действителното и недействителното, между истинското и измамното. Едно нещо не е непременно или истина, или измама; то може да бъде едновременно и истина, и измама.”

Смятам, че тези твърдения все още имат някакъв смисъл и неизменно съпътстват изследването на действителността посредством изкуството. Следователно в качеството си на техен автор аз продължавам да ги поддържам, но в качеството си на гражданин не мога. В качеството си на гражданин съм длъжен да питам: Кое е истина? Кое е измама?

Истината в театъра е вечно неуловима. Никога не я откривате изцяло, но в преследването й има нещо влудяващо, маниакално. Тъкмо това преследване командва усилията ви. Това преследване е вашата задача, вашата мисия. През по-голяма част от времето попадате на истината случайно, слепешком, сблъсквайки се с нея или чисто и просто зървайки за кратко някой образ или силует, който като че ли се покрива с истината, често обаче, без да си давате сметка, че той е ваше творение. Но цялата истина е, че в драматичното изкуство никога няма една-единствена истина за разкриване. Има много такива. Тези истини се предизвикват една друга, крият се една от друга, отразяват се, пренебрегват се, подиграват се помежду си, слепи са една за друга. Понякога имате чувството, че сте стиснали в шепа истината за миг, после тя...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор