Юбилейната 400-годишнина от сътворяването на историческия роман на Сервантес “Дон Кихот” (1605) неминуемо се асоциира в съзнанието на просветения българин с образите на героите му и в другите изкуства. Вероятно всеки от нас ще си спомни за илюстрациите на Доре, за балета на Минкус, за паметника на Сола на Сервантес с героите му в Мадрид, за филма на Козинцев с Черкасов и Толубеев в главните роли, за биографичния сериал, излъчен преди години по телевизията. Този силен и постоянен интерес на творците от целия художествен спектър към гениалния роман е лесно обясним, като се има предвид, че световното литературознание му е отредило място сред шестте свръхшедьовъра на художественото слово: “Илиада”, “Ад”, “Хамлет”, “Фауст” и “Война и мир”.

За чест на жреците на седмото изкуство трябва да кажем, че тяхното внимание към великата творба на Сервантес датира още от детските му години, когато те отправят първите си умоляващи погледи към литературата да им помогне да превърнат киното от долнокачествено зрелище за плебса в равностоен партньор на старите благородни изкуства. Славата на първи екранизатор на “Дон Кихот” се присъжда на един от пионерите на кинорежисурата, Люсиен Нонге, който още през 1903 г. снима едночасов едноименен филм, чиято прожекция трае около десетина минути. Обяснимо е, че в тази бебешка възраст на седмото изкуство от него не можем...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!