В сърцето на Латинска Америка, в подножието на величествените Кордилери, на територия от над 1 млн. кв. км и с население от 9 милиона, от които 80% са индианци и метиси, е разположена трагично красивата страна Боливия.

Трагичното в съдбата на тази богата на петрол, газ, сребро, злато, калай, олово и др. полезни изкопаеми държава е постоянното обедняване на нейното население, 3/4 от което днес вегетира в условията на нечовешка мизерия. В района на Потози, където живеят най-бедните от бедните, принудени от глада и нищетата невръстни деца пълзят в ниските и прашни галерии на сребърните рудници и извличат оттам скъпоценния метал за миннодобивните компании само за 2 долара на ден. Тези дечица с откраднато детство, експлоатирани при нечовешки условия по 12 часа на ден, с разядени от прах и химикали дробове, нямат шанса да доживеят и 30-ия си рожден ден. А германският телевизионен екип, който снима филм за тях, не издържа и четвърт час в условията на този ад под земята.

Още в началото на 80-те години на миналия век Боливия изпада в тежка икономическа криза - инфлацията достига хиляди проценти на година и това дава повод на управляващите да я поставят под опеката на Международния валутен фонд (МВФ). От този момент нататък страната е принудена ултимативно да изпълнява неговите неолиберални рецепти: да отвори пазарите си за свободен внос на стоки и трансфер на...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!