Доцент, доктор, завършил философия с профил социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в областта на етиката, политологията, етнологията и религиологията. Автор на 11 монографии и книги (3 в съавторство), както и на повече от 160 научно-теоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

ЛЕВИТЕ ПРОЕКТИ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПОСТМОДЕРНИЯ СВЯТ

Брой 5, Май 2006
Един призрак броди по света и у нас - призракът на тревогата, неяснотата и ситуативната безпомощност пред предизвикателствата на историята.

Той не подминава никоя политическа или идеологически оцветена рационалност, душевност и прагматика. Може дори да се каже, че тъкмо в пределите на лявото днес този призрак най-често се застоява и като че ли най-много си въобразява или позволява.

Сега за никого не е тайна, че левицата е в дълбока криза, че тя търси своите нови идейни ориентири и опори, както и своя нов инструментариум за плодотворно вписване и проява в един радикално променен свят. Затова е нужно левите проекти да отчитат това обстоятелство, но да не се подчиняват и примиряват с неговото натрапчиво присъствие. Те трябва да възродят или да открият нови исторически трансценденции в едни постметафизични и постмодерни времена, условия и нрави. Вече говорим и пишем в множествено число за потребните ни проекти, а не както някога в единствено. Все по-рядко чуваме и четем за политиката, а все по-често - за политиките в различни сфери и т.н. Единственият и изконният Проект сякаш ни изоставя и напуска. Защо това е така? Какво обуславя, легализира и легитимира подобен маниер?

Разковничето е в естеството на епохите

(модерна и постмодерна), в които се зараждат, функционират, триумфират или погиват съответни леви идеи, принципи,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #2 Тодор Толев 2006-06-13 09:01
Зад филигранно изящните фрази личи съчетание на нежелание и неумение да се отстои каузата на лявата идея. Това не е чудно и рядко явление напоследък. Струва ми се, че е рано за ясна картина на лявата посока в общетвото. Защото ерата на промишления пролетариат залезе - а от там и идеологията от класически комунистически тип. Обаче на хоризонта вече се виждат очертанията на новия пролетариат - информационния. В информационното общество, когато всичко зависи от информационни технологии, точно информационните пролетарии са най-силно онеправдани. И затова им предстои да изкажат своите искания спрямо околните. И ще го сторят - защото Историята е поредица от разкази за вечната война между бедни и богати. Тогава на този нов пролетариат ще потрябва нова лява идея и тя ще се появи - като исторически необходима. А от там ще произлезе и съответната социална практика. Това е положението!
Цитиране
 
 
0 #1 Милчо Димитров 2006-05-30 16:35
Какво толкова пък се е променило, та е станало толкова пост модерно? Нима бедността е станала по-малка, нима Капитала се е очовечил, нима американците водят дружески действия спрямо Ирак. Смятам, че някои автори са в криза, а не левия проект. Това,че корема, и очите изрпеварват идеите, не означава, че света и неговите вътрешно-присъщи механизми на експлоатация са се изменили...Комунизма си е ляв проект и не трябва да се хвърля на бунището, я вижте кво става в латинска Америка. Това, че така лесно се предадохте в България и Източна Европа не значи че комунизма и колективизма в икономиката е утопия...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор