МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС - Стенографирана сказка, в която се застъпва становището за освобождението на Македония чрез Балканска федерация

Брой 6-7, Юни-Юли 2006
Сказката е държана на 1 март 1900 г. в Пловдив. Стенографирана от Никола Попвасилев, жител на с. Проглед, Асеновградско, ученик на Благоев. От документа личи, че Попвасилев не е можал да запише всичко и по тези причини в превода се чувствуват някои неясноти и пропуски. Той дешифрира стенограмата по-късно с помощта на Стенографския институт.


У нас има едно определено течение върху македонския въпрос. Мисля, като се явя да говоря по този въпрос, да не би да попреча на онова движение, което днес се явява.

Моето мнение много се различава от мнението на други лица. Тия мнения се изнесоха пред Македонския конгрес, който се състоя през м. май м.г. Тогава мнението ми направи добро впечатление и конгресът си взе бележка за това. Сега е необходимо този въпрос да получи разяснение от журналистиката, която се занимава с македонския въпрос.

И тъй, аз приех поканата на македонското д-во да държа настоящата сказка.

Какво нещо е македонският въпрос?

Македонският въпрос може да се разгледа от две страни: първо - от човешка страна, и второ - от национална страна. От човешка страна въпросът се касае до свободата, до положението на един цял народ. В Македония живее един народ, който в продължение на 500 години не е могъл да направи друго, освен да доведе работата дотам, щото всички раздори, които се подигат там, да се приписват на българина...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови